Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Пълната трагедия на политика Слави Трифонов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трудно се коментират успели хора. Поне от мен. Като казвам „успели“, имам предвид успели със собствени сили в бизнеса, спорта или изкуството, а не доведени за ръчичка и поставени (временно, винаги е временно) на някаква висока длъжност от някой таен или явен свой партиен началник.
Причините за това са много. Първо, винаги съм бил на мнение, че успешните и богати общества се отличават от неразвитите такива по това, че не изпитват комплекси от богатството и уважават успелите си хора. Второ, някак странно ми се струва да се връзват кусури на човек, който е постигнал в пъти повече от коментиращия го. Ситуацията, в която байчото с шкембето вика от дивана „к`ъв е тоя некадърник Меси бе, тая и аз щях да я вкарам със затворени очи“, е все така нелепа, съотнесена към бизнес, изкуство, култура, политика или наука. Трето, към успелите хора поначало има както по-високи изисквания и очаквания, така и по-голям толеранс. „Абе, умен човек е, сигурно има нещо предвид“, си казват хората при всяка нова грешка, издънка или глупава ситуация. „Нарочно провокира, не е случайна тая изцепка, хитър е, търси пиар ефекта“ и така нататък, и така нататък.
Само че понякога няма нито магия, нито гениалност, нито стратегическа дълбочина.
Има обикновена некадърност и неумение за справяне с нови ситуации. Има страх от стоварилата се отговорност, липса на кадърен екип за изпълняване на обещаното, тотална неспособност за диалог с останалите участници в процесите, самодоволен нарцисизъм и опит за продължаване на практиките от частния бизнес в обществените процеси.
И, нека си го кажем, ИТН и несбъдналият се поне до момента политически лидер Станислав Трифонов се намират точно в тази ситуация. И всякакви приказки за дийп стейт стратегии, гениално задкулисие и дългосрочно планиране започват да стават все по-нелепи с всеки изминал ден. Нелепи като несъществуващата докторантура от Клагенфурт на Сламен Николов с шнорхелите, поведението и облеклото на Филип Станев или опитите на Тошко Йорданов да се държи като Крали Марко в моментите, в които не е заобиколен от пазеща го полиция и/или от якички активисти на ВРМО, носещи му подарък фес.
Стигнахме дотам да защитавам Христо Иванов, но къде точно беше проблемът да се иска предварително одобрение за хората на възлови позиции, след като видяхме Сламен Николов, Петър Илиев и прекръстилият се уволнен от НСО офицер, когото ИТН курдисаха за шеф на парламентарна комисия? И защо Станислав Трифонов и Виктория Василева говорят, че са им предлагани хора, след като Тошко Йорданов малко след Василева потвърди версията на Христо Иванов, че е ставало дума само за одобрение на предложени от, забележете, само от страна на ИТН хора, и не е ставало дума за никакви предложения за министри и искания на постове?
Стигнахме дотам да защитавам Мая Манолова, но от какъв зор се изнесе информация от кухнята на преговорите и как можем да знаем, че тя действително е казала „Обещайте нещо на Христо Иванов и после не го изпълнявайте“? Не че се съмняваме, че го е казала, нали, но все пак? Нали за това са преговори, нали за това са при закрити врата (въпреки предизборните фанфари, дето щяха да са пред очите на хората), нали ново начало щеше да има и нов начин за честно и прозрачно правене на политика? Ако това е новото и прозрачното – да си киснеш колегите и да изнасяш информация от кухнята – не, благодаря. Предпочитам старото и непрозрачното, където при закрити врата си означава при закрити врата и политиците се държат коректно.
Стигнахме дотам да защитавам Корнелия Нинова, нали, но как така до обяд Тошко Йорданов иска гласовете на БСП за подкрепа на правителство на малцинството на ИТН и обявява 95% съвпадение на целите, а следобед, след напълно основателното искане на Корнелия Нинова кандидатурата на Петър Илиев за вътрешен министър да бъде оттеглена, изведнъж се започва с „Корнелия Нинова да си гледа нейната партия и да не ни се бърка“?
С точно какъв дийп стейт заговор следва да си обясним цирка с „личните причини“ на Сламен Николов, излизането на ИТН от зала при гласуване на собственото им правителство, изявлението на Сламен Николов „ми аз ся не знам премиер ли съм, не съм ли“ и конституционния тупик, който бе разрешен едва на следващия ден с формално гласуване от останалите партии в парламента?
След като над 20 години гледахме безспорно успелия телевизионер, музикант и шоумен Слави Трифонов, време е честно да си кажем оценката за политика Станислав Трифонов. А тя е, че до момента политикът Станислав Трифонов е пълна трагедия. И то, забележете, след победа на парламентарни избори.
Защото загуби политикът Станислав Трифонов има много – и в президентската кампания за Меглена Кунева, и в депутатската кампания за една девойка от Варна, и в неуспелия, да – неуспелият с 13 000 гласа, референдум от 2016 г., половината от който неуспял референдум впоследствие бе обявен за противоконституционен от КС.
Но както казах и в началото – трудно се коментират успели хора. Защото политикът Станислав Трифонов си спечели изборите. Което обаче не променя факта, че очевидно няма нито идеите, нито хората, нито знанията какво да прави с тази победа и как благодарение на нея поне да се опита да изпълни всичко, за което толкова години призовава и агитира от телевизионния екран.
За финал нека си кажа две неща:
Първото е, че когато едни успели и богати хора решат да правят велики неща и ги възложат на некедърни комплексирани нископлатени наемници и привлечена от тях група неможачи, резултатът обикновено е плачевен.
Второто е, че онзи, дебелият чичка от дивана, дето щеше да я вкара, ако беше на мястото на Лионел Меси, нито щеше да я вкара, защото е един тлъст шопар и едвам ходи, нито някога ще бъде на мястото на Лионел Меси.
А че отстрани е много лесно да се приказва и да се връзват кусури, не е новина. Лесно е.
Ако не вярвате – попитайте политика Станислав Трифонов.
